В последните години очаквам все по-малко от филмите на

 

В последните години чакам все по-малко от филмите на Уди Алън. Според мен той от дълго време повтаря освен едни и същи хрумвания, само че даже сходни реплики и подиуми. Всички знаем дежурно какво да чакаме – проблематична двойка, приятелско семейство, което се намесва не на място, вечерни празненства с роял, на който някой свири ретро мелодии и дълги пояснения на основния воин „ за живота “ – обезателно в мъжки жанр. За благополучие в „ Полунощ в Париж “ от всички тези детайли – а те са налице до един – Уди Алън е съумял да сглоби история, която е очарователна и забавна задоволително, с цел да мога да кажа почтено, че за мен това е най-хубавия му филм от години.

Всеки от нас има най-малко една такава фантазия, която е толкоз съкровена и прелестна, че надълбоко в себе си не имаме вяра, че въобще в миналото ще се сбъдне. Например тъй като сме влюбени в някоя минала ера, по-романтична и красива от нашата; тъй като желаеме да живеем на друго място, което е за нас по-желано и вълнуващо; тъй като скрито мечтаем за напълно друга специалност, даже в случай че тя не е доходна; тъй като желаеме най-малко за малко да сме другари с известните хора, на които се възхищаваме или просто тъй като ни се желае да можем от време на време да избягаме изцяло от всекидневието си, даже в случай че то е напълно приемливо. На героя на Люк Уилсън в „ Полунощ в Париж “ се случва всичко това, по едно и също време! И е невероятно гледайки обърканата му физиономия и пресилено комичните му реакции човек да не се запита – Какво бих направил аз на негово място? Как бихме реагирали в случай че животът внезапно сбъдне фантазиите ни? Готови ли сме за това и бихме ли жертвали комфорта на всекидневието в името на това да променим живота си?

Препоръчвам ви да гледате кино лентата без да четете авансово кои артисти вземат участие, тъй като сигурно ще се изненадвате и то прелестно при всяка нова сцена – Уди Алън е събрал в действителност впечатляващ брой европейски звезди и всички те построяват очарователни и запаметяващи се облици, ще отбележа единствено Марион Котийяр, която както постоянно ни кара да се влюбим в нея от първата минута. Добрата актьорска игра съвсем изцяло компенсира баналния тук-там разговор и предсказуемия ход на действието.

И, несъмнено, да не забравяме Париж – същинската звезда на този филм! Напоследък ви разказвахме много за Париж и в случай че има нещо, в което думите не са ви убедили, то филмът на Уди Алън сигурно ще успее – в него няма нито едно красиво кътче на Париж, което да не е снимано огряно от слънцето или сантиментално осветено от фенерите по нощните улици. Защото в случай че всеки човек има своя персонална огромна фантазия, която може да промени живота му, то на света има единствено едно място, равно по хубост и великолепие на фантазиите - и това е Париж!